„РАССВЕТ”
Сергей Дмитриевич Спасский (1898-1956 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
РАЗСЪМВАНЕ
Денят кълни. Копита в камък хрускат.
Трамвай, желязо и стъкло развял.
Нощта опънатия лък отпуска
над масите на цветния локал.
Отмина. Предостатъчно.
Отвя се.
Съблазни няма, болка не гори.
Прибирам се.
Тъй просто е. Прекрасно.
В просторното небе зора зори.
Прониква с млечносинята си пара.
И пръскайки талази от листа,
как чудно е да тръгнеш с булеварда
през необятната му висота.
Да, щастие това е.
То е близко.
Езикът му – прозрачен и познат.
Мълчанието покривите плиска
и ляга си с ветреца ни крилат.
Ударения
РАЗСЪМВАНЕ
Деня́т кълни́. Копи́та в ка́мък хру́скат.
Трамва́й, желя́зо и стъкло́ развя́л.
Ноштта́ опъ́натия лъ́к отпу́ска
над ма́сите на цве́тния лока́л.
Отми́на. Предоста́тъчно. Отвя́ се.
Събла́зни ня́ма, бо́лка не гори́.
Приби́рам се. Тъй про́сто е. Прекра́сно.
В просто́рното небе́ зора́ зори́.
Прони́ква с мле́чноси́нята си па́ра.
И пръ́скайки тала́зи от листа́,
как чу́дно е да тръ́гнеш с булева́рда
през необя́тната му висота́.
Да, шта́стие това́ е. То́ е бли́зко.
Ези́кът му – прозра́чен и позна́т.
Мълча́нието по́кривите пли́ска
и ля́га си с ветре́ца ни крила́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Спасский
РАССВЕТ
Метался день. Копыта били камень.
Трамвай бряцал железом и стеклом.
И билась ночь под гнутыми смычками
В цветном кафе над залитым столом.
И – отошла. Отвеялась.
Довольно.
Ни обольщений, ни обиды – нет.
Иду домой.
Всё – просто. Всё – не больно.
В просторном небе яснится рассвет.
Он просквозит молочносиним паром.
И, лёгких листьев распустив волну,
Как хорошо отчаливать бульваром
В его внимательную вышину.
Да, счастье – вот.
Ему нельзя быть ближе.
Его язык прозрачен и знаком.
Оно молчаньем высветляет крыши
И на лицо ложится ветерком.
1924 г.
---------------
Руският поет, писател, драматург, литературен критик и преводач Сергей Спаски (Сергей Дмитриевич Спасский) е роден на 9/21 декември 1898 г. в Киев. Първото си стихотворение публикува през 1912 г. в сп. „Тифлисский журнал”. Учи в юридическия факултет на Московския университет (1915-1918 г.). През 1917 г. се представя на поетични вечери на футуристите, публикува във в. „Газета футуристов”. Секретар е на Централния художествен съвет на академичните театри (1924 г.), член е на Съюза на писателите на СССР (1934 г.). По време на Великата отечествена война сътрудничи на списания „Звезда” и „Ленинград” и работи в радиото на обсадения Ленинград, от 1945 до 1949 г. е старши редактор в няколко държавни издателства. През 1951 г. с обвинения за антисъветска агитация е осъден на 10 години и е затворен в лагерите на ГУЛАГ. Освободен е през 1954 г. Превежда поезия от белоруски, украински, грузински, азерски, абхазки, латишки, казахски, естонски и др. езици. Редактор е в изд. „Советский писатель”. Автор е на стихосбирките „Колдун” (1916 г.), „Как снег” (1917 г.), „Рупор над миром” (1920 г.), „Земное время” (1926 г.), „Особые приметы” (1930 г.), „Да” (1933 г.), „Пространство” (1936 г.), „Стихотворения” (1958 г.) и др., на либретата на опери като „Броненосец Потемкин” „Орлиный бунт”, „Щорс”, „Молодая гвардия”, „Севастопольцы” и др., на книги с разкази, повести, романи и очерци като „Неудачники” (1929 г.), „Орлиный бунт” (1929 г.), „Дорога теней” (1930 г.), „Парад осужденных” (1931 г.), „Остров Кильдин” (1931 г.), „Новогодняя ночь” (1932 г.), „Первый день” (1933 г.), „Портреты и случаи” (1936 г.), „Маяковский и его спутники” (1940 г.), „Перед порогом” (1941 г.), „Два романа” (1956 г.) и др. Умира на 24 август 1956 г. в Ярославл.